 История
Старите
имена на село Дуранкулак са
Блатница и Карталии.
Най-ранните следи от заселване в района на Дуранкулашкото езеро се отнасят към
късната новокаменна епоха (последна четвърт на VІ хил. пр. Хр.). По-късно
селището е било преместно на Големия остров в езерото, който при тогавашното
по-ниско ниво на морето е бил свързан със сушата и всъщност е представлявал
полуостров. Там през каменно-медната епоха се образува селищна могила - хълм,
възникнал в резултат от построяването на няколко селища едно над друго. Богатите
находки от селищата и некропола край Дуранкулак хвърлят светлина върху
всекидневния живот на древните хора, погребалните им практики, представите за
отвъдното, социалната структура, културните контакти и търговски обмен. По това
време Добруджа е била населена от носителите на културите Хаманджия. Те са
обитавали района около Дуранкулак през следните периоди: - късната новокаменна
епоха (неолит); ранната каменно-медна епоха (енеолит); средния енеолит; късния
енеолит и преходен период от каменно-медната към бронзовата епоха. В некрополът
край Дуранкулак е най-големият праисторически некропол в света. В селищната
могила Големия остров е установена най-ранната каменна архитектура в Европа. Тук
се намира Храмът на Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в
света, на възраст около 2500 г. В съседство са намерени и останките на
най-старото и най-голямо неолитно селище в континентална Европа от 5250 - 3800
пр.н.е.Село Дуранкулак е създадено в началото на 19 в. от изселници от Източна
Стара планина и Одринска Тракия. Името му е турско и идва от формата на езерото,
наричано в района гьола или блатото. Преводът е нещо като водно ухо. След 1913-1919 г. Дуранкулак е в пределите на Румъния. Това продължава до
подписването на Крайовската спогодба на 7.ІХ.1940 г. След
връщането му към България през 1940 г. е кръстено Блатница. Така се казва до
50-те години на 20 в. Най-известното събитие от историята на селото е
Дуранкулашкият бунт от 1900 г., чийто повод е въвеждането на натурален десятък. |
